Все усмихва се, милее
да ме види, да ми се поскара.
Сякаш всеки ден за мен живее.

Казват, че онези, страдали до болка,
само те приготвят майсторската супа.
Взимам значи бързо тенджера дълбока

Спи, с ръчица стискай пухена завивка.
Спи, сгуши се в мене, след бурканче с тиква.
Шарени квадрати, цъфнало кокиче

А ти си цвете полско от полята
синеещо едва в далечината,
разтварящо листенца към небето,

И отново все се връщам,
там, където разцъфтял е
карамфилът мамин. Слушам