да ме види, да ми се поскара.

Сякаш всеки ден за мен живее.

Пак до три часа откара.

Критики отправя. Моите кусури

все са й в очите-като тръни.

Но нали съм нейна-нищо, че мърмори-

иска да ме гушне, пък от къщата ме пъди.

Уморена, тиха-свива се в креслото.

Себе си забравя, мисли за онези

дето я ядосват. Бръчка си челото

ала утре пак ги търси, за да ги поглези.

Спри се малко, мамо. Дишай, почини си.

Запали цигара, открадни въздишка.

Утрото щом дойде с перести кеклици

спи и си почивай. Колкото ти се доиска.

И когато ми зазвънкаш и отново съм заета

или пак се цупя, или съм кахърна.

Знай, че пуста съм-ранима и проклета,

но накрая пак на прага ти ще се завърна.