когато хиляди стени пред мен застават.

Цял живот това се уча,

а медали за това въобще не дават!

Тухлите четворки с чукове разбивам

и са упорити, инатливи и чешити.

Раните набързичко сама зашивам,

с нежен спирт преди това промити.

И стени, решетки и дувари

после се оказва, че застават.

Ползвам багери, синджири стари,

и едно след друго всичко разрушавам.

Да рушиш е песен, толкова е лесно!

В крайна сметка, всеки път е труден.

Улей клаустрофобичен, тесен,

който да преджапаш си принуден.

И след толкова тесли, лопати и къртачи

и снежна, вятърна партина,

намерих, зад стени километрични

едно сърце. Излято от платина .