Бих искала да полетя,

Както никога не съм мечтала,

Да подскоча, горе да цъфтя,

Както никога не съм цъфтяла!

Да протегна двете си ръце,

Въздуха с обич да прегърна,

Да се гмурна в бурното море,

Без да ме е страх, че ще потъна.

Огън да разнасям из косите,

Сякаш никого не ще опари.

И да имам енергичен приток,

Който всеки минувач да жари.

Да изтласквам с пухени крила

Тялото си все нагоре.

Да не зная що е суета,

Да се вдетинявам с възрастните хора.

Подиумът ми зелен и мъхест

Да настъпвам боса леко, ала смело.

Свят на смелост, свят на прелест,

Ти си приказно вселенско дело…

 

P.S. Иска ми се още нещо-

Да не съм сама, а да сме двама.

Хайде с мен, ела да видим,

Истина ли е света, или измама.

"P.S. Иска ми се още нещо-

Да не съм сама, а да сме двама.

Хайде с мен, ела да видим,

Истина ли е света, или измама." - адмирации за римата и чувството.

Радвам се, че има, някъде там, чувствителни сродни души :)

Оставаше да няма. Колкото и да е крив света, пак има светли моменти из него, които заслужават да изтърпиш някои неща, ако можеш да стигнеш до тях. Поздрави.