А ти си цвете полско от полята
синеещо едва в далечината, 
разтварящо листенца към небето,
мечтаеш да избягаш от полето.

Навярно търсиш други като тебе,
мечтаеш някой да реши и да те вземе,
и да потънеш в длани чужди и студени,
но да не си сама сред полските полени.

Недей тъгува, цвете на дъгата!
Копней за вятъра-ще те разпръсне
и лист по лист изчезваш в синевата-
навсякъде ще бъдеш днес и утре!