Постинг
10.07.2015 22:42 -
Все
Автор: danceofdeath
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5380 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2015 00:14
Прочетен: 5380 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.07.2015 00:14
И отново все се връщам,
там, където разцъфтял е
карамфилът мамин. Слушам
вятърът как дъх на бор довял е.
Липсва ми. И лятото минава
пред очите ми, синеещо и светло.
Съзерцавам окосената морава
и дочувам в тишината горско ехо.
С магнитни сили е обременена
зеленеещата се, подкастрена кайсия.
Щом я видя, все залепвам се за нея,
търся с поглед все да я открия...
И мечтая си да завали дъжд,
който да навдигне пара от асфалта.
Нека замирише и на шир и длъж,
да раздвижи ни сърцата в телата.
И на късове откъсната тъга
се пилеят спомени за двадесет и пет
отминали лета- като това,
еволюирали в зима, студ и лед.
Хиляди въздишки как ли да спася,
съхранили в себе си метаморфози-
как пораснах след поредната игра,
в детство, през което колело ме вози.
Все ще гледам към небето нощем
през прозореца на ниската ми стая.
То усмихва се, понастоящем,
гледало ме как напред-назад блуждая.
Все мирише ми на падане и рани,
на обелените колене и гоненица в девет,
и на джанките откраднати, богоизбрани,
и на сърцебиене от обич с детски шемет.
Лято подир лято. Колко се променям!
То ми е свидетел-сигурно се смее!
Спомени с други всеки път заменям.
Грабвам облак пухкав. Той за мен Едем е.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 197