Нови, ала стари са стените,

изковани с дъски и лъскави пирони.

Напоени са с миризми от прадедите,

давали ми. Както лукчета, бонбони.

Двор, така разхвърлян в подредба,

единствено на този хаос тъй присъща.

Каменна пътечка стъпки следват.

Водят ме към мръсно-бяла къща.

Борът е отрязан от години вече,

но мушкато се подава всяко лято.

Печката погача от памук изпече,

замириса ми на чисто и на свято.

И алейки боса вечер аз пресичам,

а тревата прясно окосена гъделичка

стъпалата ми. И толкова обичам

да докосвам старата, ръждясала количка.

Кокошарници, гаражи и тавани,

железа и мръсотия в пепел

аз докосвам все на сън с длани,

А духът домашен шепнел ли е, шепнел....

Правя, струвам-все натам ме тегли.

Борът с шишарки тутакси  ме връща.

Сред декори, фонове и аромати бегли,

виждам ясно мръсно-бялата си къща.