тогава ми е най-добре като че ли

пушек се навдига от комина,

стъпвам леко по живота ми.

Изсипвай с тонове от кофи пълни

от въпросите, които си задаваш

и нека ги разнищваме докато се стъмни,

уверявам те, не ще да съжаляваш.

Посочи ми връх и ще го стигна.

Някак си, мотивационно.

Правя си човечета от глина,

и ги чупя на парченца тъй грациозно.

Малко се изгуби, ми се струва.

Продължавай да четеш ти чужди мисли.

Предполагам, че ще те заинтересува-

мислите са абсолютно (вече) чисти.

И не се рови из чужди думи,

не търси фермани разтъкани.

Животът е прекрасен, чу ли?

Като дрехи втора употреба (прани).